12.11.2017 г., 13:10

Морска пяна

813 0 3


вълни прииждат към брега
понякога вълните ни обръщат
във неочаквани посоки
вълните всъщност са годините
които отминават но пак остава
остава пяна след вълните
а пяната е като спомена
и аз събирам тази морска пяна по брега
подреждам спомени за любовта
целувките и шепота
притихващ в ударите на сърцето
когато падах от прииждащи вълни
и с падането си те наранявах

а раните тогава не боляха
понякога вълните ни събарят
понякога обръщат ни 
във неочаквани посоки
но пак остава пяната след тях

а ние бяхме много млади за да знаем
че болката ще дойде след това

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ник Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...