12.11.2017 г., 13:10

Морска пяна

824 0 3


вълни прииждат към брега
понякога вълните ни обръщат
във неочаквани посоки
вълните всъщност са годините
които отминават но пак остава
остава пяна след вълните
а пяната е като спомена
и аз събирам тази морска пяна по брега
подреждам спомени за любовта
целувките и шепота
притихващ в ударите на сърцето
когато падах от прииждащи вълни
и с падането си те наранявах

а раните тогава не боляха
понякога вълните ни събарят
понякога обръщат ни 
във неочаквани посоки
но пак остава пяната след тях

а ние бяхме много млади за да знаем
че болката ще дойде след това

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ник Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...