Морска тайна
Пред страстта на морето във късния час
светлините мъждукаха кротки...
там със мен беше ти, а със тебе бях аз
и изпращахме нашата Лодка...
Стояхме смутени на морския бряг,
а водата погали ни нежно,
и даже и Времето - нашият враг,
в миг застина в омая безбрежна...
На морето извиках с открито сърце:
„Хей, Море, аз обичам ГО лудо...
и пред теб се обричам, под твойто небе,
Любовта да е сбъднато Чудо!..."
Ти прегърна ме плахо и с влажни очи
запечата с целувка Мига ни,
а свидетели - тихите морски вълни,
изрисуваха с обич брега ни...
А когато погледнеш морето без мен
и усетиш във бриза сълзите,
ТИ спомни си за нашия нощен рефрен...
потърсù Любовта сред вълните...!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Дида Христозова Todos los derechos reservados
