Морска тайна
В Поморие една сълза ме връща,
една любов – несбъдната, ранена,
морето в своя тайна я превръща,
когато му разказвам уморена.
Поморие, в сърцето си те нося,
проблемът ли душата ми притисне,
при теб се връщам като омагьосана
да скрия в миди тайните капризи.
Поморие, във спомени те търся,
на Яворов във тихите въздишки,
в онази пейка скрита като просяк,
в тъгата, че любов не се завръща.
Поморие, отчаяно се лутам
и търся себе си, и тебе преоткривам,
докато дишам – все вълни ще чувам,
докато пиша – все море ще виждам!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Даниела Атанасова Todos los derechos reservados
