Морска тайна

3 abr 2013, 14:17

Poesía » De amor

537 0 3

В Поморие една сълза ме връща,

една любов – несбъдната, ранена,

морето в своя тайна я превръща,

когато му разказвам уморена.

Поморие, в сърцето си те нося,

проблемът ли душата ми притисне,

при теб се връщам като омагьосана

да скрия в миди тайните капризи.

Поморие, във спомени те търся,

на Яворов във тихите въздишки,

в онази пейка скрита като просяк,

в тъгата, че любов не се завръща.

Поморие, отчаяно се лутам

и търся себе си, и тебе преоткривам,

докато дишам – все вълни ще чувам,

докато пиша – все море ще виждам!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.