8 mar 2020, 19:55

Моряци

  Poesía » Otra
555 1 1

 

Моряци...

 

Морето (казват!) е безкрайно –

брегът е просто вълнолом...

Ала́ за нас – и не случайно –

то просто е обичан дом...

 

Животът ни е дива радост

и ошашавени твърдим

(дали от ром, дали от младост!...)

че можем и да полетим,

 

понеже знаем: хоризонта

е нереален да ни спре...

Но о́ще: с вековете помним,

че няма край това море!...

 

Безумно дръзки в „лудостта“ си

попътно вдигнали платна,

душите ни и без компаси

все сочат „Белите петна“...*

 

И гоним цял Живот Безкрая

с надеждата да стигнем Бряг...

А за това от как се плава –

мечтае всеки „стар“ моряк...

 

Отеква вик над Океана

и спира неговият глас,

когато, който е на смяна –

„Земя!“ крещи изпаднал в транс...

 

От опит знаем, че Живота

е прелестен, но на Брега

и Любовта е там, за бога...

... А  романтизмът е мечта!...

 

 

Някога в Океана                                          

*така старите картогрофи отбелязвали

на картите си неизследваните още места.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...