8.03.2020 г., 19:55

Моряци

552 1 1

 

Моряци...

 

Морето (казват!) е безкрайно –

брегът е просто вълнолом...

Ала́ за нас – и не случайно –

то просто е обичан дом...

 

Животът ни е дива радост

и ошашавени твърдим

(дали от ром, дали от младост!...)

че можем и да полетим,

 

понеже знаем: хоризонта

е нереален да ни спре...

Но о́ще: с вековете помним,

че няма край това море!...

 

Безумно дръзки в „лудостта“ си

попътно вдигнали платна,

душите ни и без компаси

все сочат „Белите петна“...*

 

И гоним цял Живот Безкрая

с надеждата да стигнем Бряг...

А за това от как се плава –

мечтае всеки „стар“ моряк...

 

Отеква вик над Океана

и спира неговият глас,

когато, който е на смяна –

„Земя!“ крещи изпаднал в транс...

 

От опит знаем, че Живота

е прелестен, но на Брега

и Любовта е там, за бога...

... А  романтизмът е мечта!...

 

 

Някога в Океана                                          

*така старите картогрофи отбелязвали

на картите си неизследваните още места.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...