18 mar 2012, 16:15

Мостове 

  Poesía
1073 0 15

Когато вятърът засвири през стъклата,

наострям сетива, за да послушам.

Във зимите на жаркото ми лято

любимата ми книга е отдушник.

 

И чувам времето, пълзящо по ръцете.

Поникват ми криле - като от нищо.

Изплува спомен между редовете

и все по-ясно, все по-ясно виждам.

 

Политам в този спомен като птица,

която притежава всички тайни.

Сърцето ми е стара воденица

и смила всяка нажежена крайност.

 

И връщам се по-знаеща и нова,

а слънцето в стъклото ми намига.

Обичам нестроените мостове

между сърцето ми и старата ми книга.

 

© Елена Биларева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • До този момент си мислех, че мостовете са запазена марка на Иво Андрич, но това стихотворение ми даде нова ниша на символа. Страхотно е и много дълбоко!
  • Страхотно звучене! Поздравявам те!
  • Благодаря за споделеното, хареса ми!
  • Много ми хареса!
    Поздравления, Елена!
  • Харесах!
  • Стих- наслада! Поздравления!
  • Поздравления за стихотворението, което е успех за самия автор. Мисля, че в последния ред може да бъдеш и по-прецизна, относно ритъма, Ели. Плодотворно перо!
  • Духовно богатство са тези твои мостове, Елена.
    А стихът – уникален!
    Браво!
  • С поздравления!
  • Чудесно е като преживяване и израз!Удоволствието е изцяло мое!
  • Много хубаво стихотворение!Поздрав Ели!
  • Благодаря ви! Бъдете здрави!
  • И темата е необичайна, и постройката на стиха, и внушенията - едно стихотворение някак извън злободневието, просто споделяне в територията на поезията, доказателство за поетическо можене и женско чувство за събеседване. Поздравявам!
  • ...такива мостове, и уста Кольо Фичето не би могъл да построи, Ели.
    Поздрави за хубавото стихотворение и...чакам премиера...
Propuestas
: ??:??