Когато вятърът засвири през стъклата,
наострям сетива, за да послушам.
Във зимите на жаркото ми лято
любимата ми книга е отдушник.
И чувам времето, пълзящо по ръцете.
Поникват ми криле - като от нищо.
Изплува спомен между редовете
и все по-ясно, все по-ясно виждам.
Политам в този спомен като птица,
която притежава всички тайни.
Сърцето ми е стара воденица
и смила всяка нажежена крайност.
И връщам се по-знаеща и нова,
а слънцето в стъклото ми намига.
Обичам нестроените мостове
между сърцето ми и старата ми книга.
© Елена Биларева Всички права запазени