Ако ще умирам,

ако ще греша,

ще ти пратя жива

моя депеша:

„Мила моя жено,

моя, ти, любов,

няма как блажени,

под един покров,

заедно да тръгнем

за да не тъжиш.

Знам, ще ме прегърнеш

и целунеш триж,

но без тебе хладно

ще ми бъде там.

Ти ела по пладне

в гроба моя ням.

Запали свещичка

в черната ми пръст.

Като бяла птичка,

като конче с тръст

аз ще се покажа

в твоите очи –

божията стража

ще си замълчи.

Свещ ще ме постопли,

а сълза – спаси.

С твоя смях и вопли

в стих при мен ще си!”