Master_and_Servant (Натали)
15 133
24 feb 2007, 21:04

Моя реална страна... 

  Poesía
1079 0 7
Пейки празни в приказния парк
и лампи прекършени светят едва,
летящо обгръщане в облаци прах
и стрелите на вятъра бършат мига.


Чува се ехо, тишината пропява,
листата студени посипват земятя,
мрака превръща всичко в раздяла,
разпуска и в песните нежна позлата.


Празните улици в синьо безвремие,
прегръщат милионите нощни звезди,
отразяват,изпълват и тях с вдъхновение,
да светят до края в измислени дни.


Аз бавно минавам, не виждаща нищо,
сама съм и сядам на пейка една,
отварям очи,поглеждам и всичко,
превръща се в моя реална страна...

© Натали Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много хубаво стихотворение! На места малко има противоречие обаче:
    мрака превръща всичко в раздяла,
    разпуска и в песните нежна позлата.

    Как е възможно мракът да разпуска позлата??
  • Честит Рожден Ден, Натали! Пожелания за здраве и късмет! По масло и мед!
  • Прекрасен стих!
    Много ми хареса!
    Поздрави!
  • Да...Бива си го...
  • Поздравления!
  • "...Аз бавно минавам, не виждаща нищо,
    сама съм и сядам на пейка една,
    отварям очи,поглеждам и всичко,
    превръща се в моя реална страна... "
    Нима може някой да коментира истинската поезия! Нека да помълча! А последният куплет е един от най-добрите финални стихове, който съм чел някога! Поздравявам те за всичко написано от теб!
  • Страхотно!
Propuestas
: ??:??