Моя реална страна...
Пейки празни в приказния парк
и лампи прекършени светят едва,
летящо обгръщане в облаци прах
и стрелите на вятъра бършат мига.
Чува се ехо, тишината пропява,
листата студени посипват земятя,
мрака превръща всичко в раздяла,
разпуска и в песните нежна позлата.
Празните улици в синьо безвремие,
прегръщат милионите нощни звезди,
отразяват,изпълват и тях с вдъхновение,
да светят до края в измислени дни.
Аз бавно минавам, не виждаща нищо,
сама съм и сядам на пейка една,
отварям очи,поглеждам и всичко,
превръща се в моя реална страна...
и лампи прекършени светят едва,
летящо обгръщане в облаци прах
и стрелите на вятъра бършат мига.
Чува се ехо, тишината пропява,
листата студени посипват земятя,
мрака превръща всичко в раздяла,
разпуска и в песните нежна позлата.
Празните улици в синьо безвремие,
прегръщат милионите нощни звезди,
отразяват,изпълват и тях с вдъхновение,
да светят до края в измислени дни.
Аз бавно минавам, не виждаща нищо,
сама съм и сядам на пейка една,
отварям очи,поглеждам и всичко,
превръща се в моя реална страна...
© Натали All rights reserved.
