Моят Декември

Poesía » Otra

912 0 3

Декември отвънка е слънчев,

но през декември във мене вали.

Навън светът се усмихва,

а в душата ми капят сълзи.

Моят декември е мрачен,

студен е, безумен дори.

Локви по улици празни,

святка се и даже гърми.

Моят декември е мрачен,

облачно е в мойта душа.

Как не можах да забравя

онова, що носи тъга?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

daizy-crazy (Пепа Петрунова)

http://www.youtube.com/watch?v=cI59cpkFxPo

Дано е усмихнат твоят декември!

2011-12-01T00:38:19+02:00
lady-daizy (Дарк Стефанова)

Така е, Димитър. Има неща и хора, които въпреки болката от спомена за тях не трябва да бъдат забравени !

2011-11-30T14:37:13+02:00
Daytona (Димитър)

Онова, що носи тъга, явно има предназначението да поддържа спомена за нещо или някой, когото не трябва да забравяме. А щом трябва да помним, значи трябва да ценим. Ето, твоят хубав стих е плод на "Онова". Поздрав!

2011-11-30T12:23:11+02:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0