Моят Декември

Poesía » Otra

915 0 3

Декември отвънка е слънчев,

но през декември във мене вали.

Навън светът се усмихва,

а в душата ми капят сълзи.

Моят декември е мрачен,

студен е, безумен дори.

Локви по улици празни,

святка се и даже гърми.

Моят декември е мрачен,

облачно е в мойта душа.

Как не можах да забравя

онова, що носи тъга?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

daizy-crazy (Пепа Петрунова)

http://www.youtube.com/watch?v=cI59cpkFxPo

Дано е усмихнат твоят декември!

2011-12-01T00:38:19+02:00
lady-daizy (Дарк Стефанова)

Така е, Димитър. Има неща и хора, които въпреки болката от спомена за тях не трябва да бъдат забравени !

2011-11-30T14:37:13+02:00
Daytona (Димитър)

Онова, що носи тъга, явно има предназначението да поддържа спомена за нещо или някой, когото не трябва да забравяме. А щом трябва да помним, значи трябва да ценим. Ето, твоят хубав стих е плод на "Онова". Поздрав!

2011-11-30T12:23:11+02:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0