Моят Декември

Poesía » Otra

913 0 3

Декември отвънка е слънчев,

но през декември във мене вали.

Навън светът се усмихва,

а в душата ми капят сълзи.

Моят декември е мрачен,

студен е, безумен дори.

Локви по улици празни,

святка се и даже гърми.

Моят декември е мрачен,

облачно е в мойта душа.

Как не можах да забравя

онова, що носи тъга?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

daizy-crazy (Пепа Петрунова)

http://www.youtube.com/watch?v=cI59cpkFxPo

Дано е усмихнат твоят декември!

2011-12-01T00:38:19+02:00
lady-daizy (Дарк Стефанова)

Така е, Димитър. Има неща и хора, които въпреки болката от спомена за тях не трябва да бъдат забравени !

2011-11-30T14:37:13+02:00
Daytona (Димитър)

Онова, що носи тъга, явно има предназначението да поддържа спомена за нещо или някой, когото не трябва да забравяме. А щом трябва да помним, значи трябва да ценим. Ето, твоят хубав стих е плод на "Онова". Поздрав!

2011-11-30T12:23:11+02:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0