Nov 30, 2011, 9:48 AM

Моят Декември 

  Poetry » Other
607 0 3

Декември отвънка е слънчев,

но през декември във мене вали.

Навън светът се усмихва,

а в душата ми капят сълзи.

 

Моят декември е мрачен,

студен е, безумен дори.

Локви по улици празни,

святка се и даже гърми.

 

Моят декември е мрачен,

облачно е в мойта душа.

Как не можах да забравя

онова, що носи тъга?

© Дарк Стефанова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • http://www.youtube.com/watch?v=cI59cpkFxPo

    Дано е усмихнат твоят декември!
  • Така е, Димитър. Има неща и хора, които въпреки болката от спомена за тях не трябва да бъдат забравени !
  • Онова, що носи тъга, явно има предназначението да поддържа спомена за нещо или някой, когото не трябва да забравяме. А щом трябва да помним, значи трябва да ценим. Ето, твоят хубав стих е плод на "Онова". Поздрав!
Random works
: ??:??