Моят Декември

Poetry » Other

914 0 3

Декември отвънка е слънчев,

но през декември във мене вали.

Навън светът се усмихва,

а в душата ми капят сълзи.

Моят декември е мрачен,

студен е, безумен дори.

Локви по улици празни,

святка се и даже гърми.

Моят декември е мрачен,

облачно е в мойта душа.

Как не можах да забравя

онова, що носи тъга?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

daizy-crazy (Пепа Петрунова)

http://www.youtube.com/watch?v=cI59cpkFxPo

Дано е усмихнат твоят декември!

2011-12-01T00:38:19+02:00
lady-daizy (Дарк Стефанова)

Така е, Димитър. Има неща и хора, които въпреки болката от спомена за тях не трябва да бъдат забравени !

2011-11-30T14:37:13+02:00
Daytona (Димитър)

Онова, що носи тъга, явно има предназначението да поддържа спомена за нещо или някой, когото не трябва да забравяме. А щом трябва да помним, значи трябва да ценим. Ето, твоят хубав стих е плод на "Онова". Поздрав!

2011-11-30T12:23:11+02:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0