koli4a (Никола Апостолов)
1367 3273
6 ago 2013, 14:20

Моят храм 

  Poesía
937 0 3

Във тази църква стара,

във тоз излъскан храм

и с кръста пред олтара

умирам аз от срам.

 

Че пламналите свещи

под този божи свод,

са нещо като вещи

от мръсен заден вход.

 

Отправените думи

към Господа висок,

потъват днес във шуми

и в хорския поток.

 

Че всичко е фалшиво

сред пушек от тамян.

Във времето ни сиво

от друго съм владян.

 

Душата ми е храма.

Сърцето пък - олтар.

В това е мойта драма

във този свят престар.

 

Във този храм аз пея

и вече осъзнах:

със тоз олтар живея

и в него се познах!

 

 

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??