Моят храм
Във тази църква стара,
във тоз излъскан храм
и с кръста пред олтара
умирам аз от срам.
Че пламналите свещи
под този божи свод,
са нещо като вещи
от мръсен заден вход.
Отправените думи
към Господа висок,
потъват днес във шуми
и в хорския поток.
Че всичко е фалшиво
сред пушек от тамян.
Във времето ни сиво
от друго съм владян.
Душата ми е храма.
Сърцето пък - олтар.
В това е мойта драма
във този свят престар.
Във този храм аз пея
и вече осъзнах:
със тоз олтар живея
и в него се познах!
© Никола Апостолов All rights reserved.
