mirka16 (Мирослава Митева) mirka16 (Мирослава Митева)
8
1 feb 2008, 16:07

моят живот

  Poesía
1.3K 0 7

Животът ми е сътворен от мъка

и с дребни сладости е подсладен,

едва обикнах - чака ме разлъка,

недоизгрял е моят ден.

Защо дойде? За да ми кажеш"сбогом"?

Нима не ти е мъчно зарад мен?

А аз от теб очаквах толкоз много,

очаквах вместо "сбогом" - "добър ден"!

Очаквах две очи, в които има

поне една искрица обич и за мен,

за да затопли тягостната зима

на моя ден, на моя тъжен ден.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мирослава Митева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    Прекрасен стих.
    с обич, Мирослава.
  • mirka16 (Мирослава Митева)
    mirka16 (Мирослава Митева)
    Разбирам те мила знам че имам пропуски,но след като напиша нещо на момента немога да го поправя,защото в момента които сам го написала аз сам го почувстала!Благодаря се пак!
  • ruba (Руми Бакърджиева)
    ruba (Руми Бакърджиева)
    Първият стих е много добър, но във втория това "зарад мен" и "толкоз много" не стоят добре. Опитай се да преработиш текста така, че да няма съкращения като тези. Примерно вторият куплет може да звучи така:
    Защо дойде? За да ми кажеш"сбогом",
    без капка жал в душата ти за мен?
    От теб наистина очаквах много,
    и вместо "сбогом" чаках "Добър ден".
    Това естествено е моят поглед. Не те задължавам да ги приемеш. Поздрави!


  • byboJle4e`f (Сияна Георгиева)
    byboJle4e`f (Сияна Георгиева)
    Много хубав стих!
    Понякога боли,но всичко отминава!
    Усмихни се!
    Поздрав!
  • natiii (Наташа Басарова)
    natiii (Наташа Басарова)
    Прекрасно!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0