Животът ми е сътворен от мъка
и с дребни сладости е подсладен,
едва обикнах - чака ме разлъка,
недоизгрял е моят ден.
Защо дойде? За да ми кажеш"сбогом"?
Нима не ти е мъчно зарад мен?
А аз от теб очаквах толкоз много,
очаквах вместо "сбогом" - "добър ден"!
Очаквах две очи, в които има
поне една искрица обич и за мен,
за да затопли тягостната зима
на моя ден, на моя тъжен ден.