Feb 1, 2008, 4:07 PM

моят живот 

  Poetry
1133 0 7

Животът ми е сътворен от мъка

и с дребни сладости е подсладен,

едва обикнах - чака ме разлъка,

недоизгрял е моят ден.

Защо дойде? За да ми кажеш"сбогом"?

Нима не ти е мъчно зарад мен?

А аз от теб очаквах толкоз много,

очаквах вместо "сбогом" - "добър ден"!

Очаквах две очи, в които има

поне една искрица обич и за мен,

за да затопли тягостната зима

на моя ден, на моя тъжен ден.

© Мирослава Митева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Прекрасен стих.
    с обич, Мирослава.
  • Разбирам те мила знам че имам пропуски,но след като напиша нещо на момента немога да го поправя,защото в момента които сам го написала аз сам го почувстала!Благодаря се пак!
  • Първият стих е много добър, но във втория това "зарад мен" и "толкоз много" не стоят добре. Опитай се да преработиш текста така, че да няма съкращения като тези. Примерно вторият куплет може да звучи така:
    Защо дойде? За да ми кажеш"сбогом",
    без капка жал в душата ти за мен?
    От теб наистина очаквах много,
    и вместо "сбогом" чаках "Добър ден".
    Това естествено е моят поглед. Не те задължавам да ги приемеш. Поздрави!


  • Много хубав стих!
    Понякога боли,но всичко отминава!
    Усмихни се!
    Поздрав!
  • Прекрасно!
  • Браво!!!
  • хубаво написано
Random works
: ??:??