Без дъх ти да ме оставяш, всеки път,

да желая теб - никой друг!

В теб да съм стаена, в едната топлина,

в прегрътката ти тиха, молеща за любовта!

В очите тайни да потъна, обзета от греха,

върва направо, без да зная - със теб как ще изгоря!

Ръцете ти ме искат в нощта, искам тях да ги обичам -

само с теб да съм сега!

Винаги ще искам силния до мене мъж,

който ме подкрепя и в студ, и в дъжд!

Ти да си истината моя, сияеща от любовта,

галеща очите плахи, идваща от вечността!

Тихата ти ревност с моята да притопя,

да си силно мой ще, ти повтарям - сляпо в греховността!