Валят спомени като снежинките навън.
Ще ги затрупа ли като отминал сън
и ще открия ли път, по който да вървя?
Или ще се лутам по пъртината в снега?
Ще мога ли с останали последни сили
да догоня с вяра птици лекокрили?
Да ме насочат там, където вятърът танцува
и с куп надежди и мечти върлува.
Къде? Не знам, но пътят е далечен...
За мъка и усмивки всеки е обречен.
По моя път ще крача със надежда
и знам ли, може и към щастие да ме отвежда.