Jan 28, 2008, 6:15 PM

Моят път 

  Poetry » Love
585 0 5

Валят спомени като снежинките навън.

Ще ги затрупа ли като отминал сън

и ще открия ли път, по който да вървя?

Или ще се лутам по пъртината в снега?

Ще мога ли с останали последни сили

да догоня с вяра птици лекокрили?

Да ме насочат там, където вятърът танцува

и с куп надежди и мечти върлува.

Къде? Не знам, но пътят е далечен...

За мъка и усмивки всеки е обречен.

По моя път ще крача със надежда

и знам ли, може и към щастие да ме отвежда.

 

© Ивелина Цветкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??