Валят спомени като снежинките навън.
Ще ги затрупа ли като отминал сън
и ще открия ли път, по който да вървя?
Или ще се лутам по пъртината в снега?
Ще мога ли с останали последни сили
да догоня с вяра птици лекокрили?
Да ме насочат там, където вятърът танцува
и с куп надежди и мечти върлува.
Къде? Не знам, но пътят е далечен...
За мъка и усмивки всеки е обречен.
По моя път ще крача със надежда
и знам ли, може и към щастие да ме отвежда.
© Ивелина Цветкова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
