31 jul 2011, 19:26

Моят сън 

  Poesía » De amor
1280 0 25

С клепачи свих деня и впряг понесе

каретата със огнени мечти -

политнал в булеварда си небесен,

сънят в крилете ми - юздата впи...

 

изгуби се сред звездните капчуци,

докосна извора на твоята река,

симфония от непонятни звуци

засвири с Паганинова ръка...

 

Насред душата ти - картина на Дали,

нахвърли щрих - безумен и копнежен,

от моите най-чувствени бои,

със четка срещу времето наежена...

 

Захвърли свободата в онзи миг

и оглуша от крясъка на спомена,

а моята душа се вдъхнови -

от Рая, зарад този сън прогонена...

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??