Моят сън
С клепачи свих деня и впряг понесе
каретата със огнени мечти -
политнал в булеварда си небесен,
сънят в крилете ми - юздата впи...
изгуби се сред звездните капчуци,
докосна извора на твоята река,
симфония от непонятни звуци
засвири с Паганинова ръка...
Насред душата ти - картина на Дали,
нахвърли щрих - безумен и копнежен,
от моите най-чувствени бои,
със четка срещу времето наежена...
Захвърли свободата в онзи миг
и оглуша от крясъка на спомена,
а моята душа се вдъхнови -
от Рая, зарад този сън прогонена...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
