17 jun 2006, 13:04

Моят вятър 

  Poesía
741 0 5
При мен дошъл е тази вечер
вятъра, пътувал и бродил из света.
Като малко, мъничко човече,
уморено сгушва се в моята коса.


Носещ в себе си вкуса на самотата,
спотаил в гръдта си толкова съдби -
плачещо дете на самотата,
дълбоко ранено от човешките злини.


Но знам защо при мен си тази вечер,
преминало през сияния и непрогледна тъмнина.
Ах, ти, мое малко, мъничко човече,
своя бряг намери в моята душа.

© Пепп Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??