Jun 17, 2006, 1:04 PM

Моят вятър

  Poetry
920 0 5
При мен дошъл е тази вечер
вятъра, пътувал и бродил из света.
Като малко, мъничко човече,
уморено сгушва се в моята коса.


Носещ в себе си вкуса на самотата,
спотаил в гръдта си толкова съдби -
плачещо дете на самотата,
дълбоко ранено от човешките злини.


Но знам защо при мен си тази вечер,
преминало през сияния и непрогледна тъмнина.
Ах, ти, мое малко, мъничко човече,
своя бряг намери в моята душа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепп All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...