geriii (Гери Д Георгиева) geriii (Гери Д Георгиева)
27
22 mar 2011, 10:18

Моят вълк 2

907 0 1

Раните лекувах и в сърце събирах,
от болките негови и аз боледувах.
Оздравя вълкът ми - озлоби се още,
за мъст - и кръв все смучеше -
на луната златна нощем.
И стана като вихър... опустоши гората,
намразиха го всички, даже и децата.
И се съюзиха -
примки да поставят - хайка да направят.
Кръв много там проля се...
Вълка бесен озаптиха...
кожата свалиха...
но нрава не смириха...
Единак си беше, единак остана.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гери Д Георгиева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0