Моят вълк 2
906
0
1
Раните лекувах и в сърце събирах,
от болките негови и аз боледувах.
Оздравя вълкът ми - озлоби се още,
за мъст - и кръв все смучеше -
на луната златна нощем.
И стана като вихър... опустоши гората,
намразиха го всички, даже и децата.
И се съюзиха -
примки да поставят - хайка да направят.
Кръв много там проля се...
Вълка бесен озаптиха...
кожата свалиха...
но нрава не смириха...
Единак си беше, единак остана.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гери Д Георгиева Всички права запазени
