28 sept 2006, 0:38

Моята болка... 

  Poesía
573 0 2

Ето днес чакам колет, колет с писмо от сълзи. Колет, който ще ми донесе много спомени и размисли

Ето днес получих колет, колет с кутия сладки, колет с кутия спомени

Тези сладки, тези спомени ме връщат назад, те са северния вятър, те са горското обаяние. Северни сладки, които шепнатЛипсваш миПлача за теб, дишам за теб…”

Да, и аз плача, и мен ме боли, и аз умирамЗнам, че няма да се върна, знам, че не мога да се върна, знам, че няма смисъл, знам, че не трябва, но боли и не издържам!

Сълзите са с мирис на пръст, а силите са изчерпани, самотата е вечна, деня е последен, смисъл нямасамо кутия сладки и малко мечти, живот на лента и вечна носталгия. Живота е едно тире, а аз съм в дясната страна.

Мина време, мина минута, душата си тръгна, тъгата е тук. Носталгия има, но мене ме няма и

накрая остана кутия сладки и тяло без душа!

© Надя Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??