28 feb 2007, 9:07

Моята Болка

  Poesía
1.1K 0 4
В памет на една приятелка!



Няма ги вече сълзите,

изплаках ги отдавна.

Само болка ми остана в душата,

Тежка, Мъчителна и бавна.



Искам да крещя и съдбата да мразя,

но не ми останаха сили,

за тебе споменът в сърцето ще пазя,

за дните които сме делили.



Ще минат месеци, години, цяла вечност -

но тъгата ми не ще отшуми.

Ще дойде време с тебе да се срещнем,

там, където никой няма да ни раздели!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Странна Личност Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Лека и пръст! Важното е да си спомняш за нея! Човек е жив, докато си спомнят за него!
  • Благодаря ви за трогателните коментари.
    Наистина , нищо не може да се сравни с болката на сърцето; и със всеки изминал ден става все по-тежко и по-тежко, защото сълзите са изплакани , думите са изречени и на теб ти остава само едно - да страдаш!
  • Поклон!!!
  • Когато изгубиш някого,нищо не може да се сравни с тази болка... някой който е бил близко до сърцето ти...Поздрави!!!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....