28 февр. 2007 г., 09:07

Моята Болка

1.1K 0 4
В памет на една приятелка!



Няма ги вече сълзите,

изплаках ги отдавна.

Само болка ми остана в душата,

Тежка, Мъчителна и бавна.



Искам да крещя и съдбата да мразя,

но не ми останаха сили,

за тебе споменът в сърцето ще пазя,

за дните които сме делили.



Ще минат месеци, години, цяла вечност -

но тъгата ми не ще отшуми.

Ще дойде време с тебе да се срещнем,

там, където никой няма да ни раздели!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Странна Личност Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Лека и пръст! Важното е да си спомняш за нея! Човек е жив, докато си спомнят за него!
  • Благодаря ви за трогателните коментари.
    Наистина , нищо не може да се сравни с болката на сърцето; и със всеки изминал ден става все по-тежко и по-тежко, защото сълзите са изплакани , думите са изречени и на теб ти остава само едно - да страдаш!
  • Поклон!!!
  • Когато изгубиш някого,нищо не може да се сравни с тази болка... някой който е бил близко до сърцето ти...Поздрави!!!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...