27 oct 2015, 21:08  

Моята душа 

  Poesía » De amor
376 0 3

В душата ми бе мрачно,

мрачно и студено преди да те срещна.

Ти се появи ненадейно и сякаш нещо блесна

и озари моя поглед, като падаща звезда,

оставяйки лъч надежда след себе си!

След тази наша среща нещо в мен се промени –

вече чувах песента на птиците,

взирах се във всеки изгрев и залез...

Постепенно започнах да те опознавам,

да надниквам в твоята душа

и неизбежното се случи – аз се влюбих!

Ти бавно се разкриваше пред мен –

като майска роза в утринна роса,

отваряйки лист след лист, за да търси слънцето.

И сега, когато те погледна, аз виждам най-касивото,

най-прекрасното момиче, което някога съм срещал!


© Кирил Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??