Kirbel (Кирил Георгиев)
1 0
27.10.2015 г., 21:08 ч.  

Моята душа 

  Поезия » Любовна
377 0 3

В душата ми бе мрачно,

мрачно и студено преди да те срещна.

Ти се появи ненадейно и сякаш нещо блесна

и озари моя поглед, като падаща звезда,

оставяйки лъч надежда след себе си!

След тази наша среща нещо в мен се промени –

вече чувах песента на птиците,

взирах се във всеки изгрев и залез...

Постепенно започнах да те опознавам,

да надниквам в твоята душа

и неизбежното се случи – аз се влюбих!

Ти бавно се разкриваше пред мен –

като майска роза в утринна роса,

отваряйки лист след лист, за да търси слънцето.

И сега, когато те погледна, аз виждам най-касивото,

най-прекрасното момиче, което някога съм срещал!


© Кирил Георгиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??