Моята душа
В душата ми бе мрачно,
мрачно и студено преди да те срещна.
Ти се появи ненадейно и сякаш нещо блесна
и озари моя поглед, като падаща звезда,
оставяйки лъч надежда след себе си!
След тази наша среща нещо в мен се промени –
вече чувах песента на птиците,
взирах се във всеки изгрев и залез...
Постепенно започнах да те опознавам,
да надниквам в твоята душа
и неизбежното се случи – аз се влюбих!
Ти бавно се разкриваше пред мен –
като майска роза в утринна роса,
отваряйки лист след лист, за да търси слънцето.
И сега, когато те погледна, аз виждам най-касивото,
най-прекрасното момиче, което някога съм срещал!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кирил Георгиев Всички права запазени
