7 mar 2017, 22:11

Моята приказка

473 4 10

Ще напиша приказка

как съм рисувал картина,

а после в нея съм вдъхнал живот,

как те създадох и после замина,

по твоите стъпки тръгнах, обзет от любов.

 

Ще пиша как съм се губил в горска усоя,

страшните вещици срещнал в нощта,

огнедишащи дракони успял да преборя,

за да се впиша в твойта съдба.

 

Как съм развалял черна магия,

на разбойници страшни пролял съм кръвта,

отровна стрела към теб успял да отбия,

правил съм всичко да не бъдеш сама.

 

Приказката аз я измислих, но тебе те има,

ти си реална, красива, мечта,

ела в моята приказка, ще бъдеш щастлива,

избягай от другите неусетно, сама.

 

Варна, Гавраил

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....