Моята приказка
Ще напиша приказка
как съм рисувал картина,
а после в нея съм вдъхнал живот,
как те създадох и после замина,
по твоите стъпки тръгнах, обзет от любов.
Ще пиша как съм се губил в горска усоя,
страшните вещици срещнал в нощта,
огнедишащи дракони успял да преборя,
за да се впиша в твойта съдба.
Как съм развалял черна магия,
на разбойници страшни пролял съм кръвта,
отровна стрела към теб успял да отбия,
правил съм всичко да не бъдеш сама.
Приказката аз я измислих, но тебе те има,
ти си реална, красива, мечта,
ела в моята приказка, ще бъдеш щастлива,
избягай от другите неусетно, сама.
Варна, Гавраил
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гавраил Йосифов Всички права запазени
