Моята роза
717
0
0
На улицата дъжд ръми,
когато ние сме сами
и аз - печалният човек,
от теб съм далек.
И от апартамента роза съзрях,
но че нивга няма да е моя разбрах,
че кога докоснах я, стана беля -
от бодлите и ме заболя.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Георги Todos los derechos reservados
