Моята роза
722
0
0
На улицата дъжд ръми,
когато ние сме сами
и аз - печалният човек,
от теб съм далек.
И от апартамента роза съзрях,
но че нивга няма да е моя разбрах,
че кога докоснах я, стана беля -
от бодлите и ме заболя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Все права защищены
