14 jun 2011, 22:08

Моята съдба 

  Poesía » Del paisaje
820 0 1

Усмихнати лица на залязващи слънца.

Утрешна мъгла и бледосива синева.

Няма празнота, а аз обичам, бленувам да летя...

Топлота, мечтание, красота.

Четирилистна детелина се крие в дъбова гора,

а бяла пеперуда потреперва с копринени крила.

Чучулига се върти над безкрайните поля,

а реката пак подскача по каменисти корита.

Животът се усмихна на моята сълза,

прегърна ме и ме покани в онази

хладна, свежа, пролетно-зелена -

моята съдба.

А аз тичах, скачах и сънувах...

Изпих на жадни глътки любовта.

 

 

© Вяра Божкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??