Моята съдба

Poesía » Del paisaje

1.2K 0 1

Усмихнати лица на залязващи слънца.

Утрешна мъгла и бледосива синева.

Няма празнота, а аз обичам, бленувам да летя...

Топлота, мечтание, красота.

Четирилистна детелина се крие в дъбова гора,

а бяла пеперуда потреперва с копринени крила.

Чучулига се върти над безкрайните поля,

а реката пак подскача по каменисти корита.

Животът се усмихна на моята сълза,

прегърна ме и ме покани в онази

хладна, свежа, пролетно-зелена -

моята съдба.

А аз тичах, скачах и сънувах...

Изпих на жадни глътки любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0