Моята съдба
Усмихнати лица на залязващи слънца.
Утрешна мъгла и бледосива синева.
Няма празнота, а аз обичам, бленувам да летя...
Топлота, мечтание, красота.
Четирилистна детелина се крие в дъбова гора,
а бяла пеперуда потреперва с копринени крила.
Чучулига се върти над безкрайните поля,
а реката пак подскача по каменисти корита.
Животът се усмихна на моята сълза,
прегърна ме и ме покани в онази
хладна, свежа, пролетно-зелена -
моята съдба.
А аз тичах, скачах и сънувах...
Изпих на жадни глътки любовта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вяра Божкова Все права защищены
