27 jul 2016, 22:25

Моята вселена

493 0 0

За мене всичко, беше ми света.
Ти беше най-прекрасната мечта,
погледът към мен, макар и не съвсем,
дълго време беше най-голямата надежда,
урок било е, сега така изглежда!
Казваха ми "Любов не би могъл да ти даде!" 
"Ти още си едно дете!"
Сама раздирах го до кръв, това сърце,
със кървав нож изписах там твойто име!
Не може вече никой да обича мен,
на твоя глас аз още съм във плен!
Очите ти показват най-красивата вселена!
Винаги  наблизо, но и малко във далечина
е твоят свят от които искам да съм част,
но как, щом дори над себе си аз нямам власт!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирина Митева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...