Моята вселена

За мене всичко, беше ми света.
Ти беше най-прекрасната мечта,
погледът към мен, макар и не съвсем,
дълго време беше най-голямата надежда,
урок било е, сега така изглежда!
Казваха ми "Любов не би могъл да ти даде!" 
"Ти още си едно дете!"
Сама раздирах го до кръв, това сърце,
със кървав нож изписах там твойто име!
Не може вече никой да обича мен,
на твоя глас аз още съм във плен!
Очите ти показват най-красивата вселена!
Винаги  наблизо, но и малко във далечина
е твоят свят от които искам да съм част,
но как, щом дори над себе си аз нямам власт!