4 abr 2020, 10:21

Мрачен оптимизъм

1.2K 1 0

Загубих себе си сред бури,

облаци от прах и дим.

Сред човешка глупост и заблуди,

съм заключен в лампа джин.

 

И търся себе си сред пясъци.

В ръцете сол, а не вода...

Изгарят гърлото ми писъци,

излизащи от дън душа.

 

Трудна и ужасна е съдбата,

на хората, които се отказват,

пред хипотетично трудната задача,

да сечеш дърва без брадва.

 

Да катериш връх без кука,

да тичаш бос сред тръни,

да търсиш своята сполука,

сред тайнствените руни.

 

Но веднъж да се опиташ само

не можеш никога да спреш.

Сам изграждаш в тебе храма

за да можеш в него да се свреш.

 

В конце концов, завършек има,

все някога ще паднем в трап,

а в трапа всички общо влизат

и няма, никакъв обрат.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...