4 апр. 2020 г., 10:21

Мрачен оптимизъм

1.2K 1 0

Загубих себе си сред бури,

облаци от прах и дим.

Сред човешка глупост и заблуди,

съм заключен в лампа джин.

 

И търся себе си сред пясъци.

В ръцете сол, а не вода...

Изгарят гърлото ми писъци,

излизащи от дън душа.

 

Трудна и ужасна е съдбата,

на хората, които се отказват,

пред хипотетично трудната задача,

да сечеш дърва без брадва.

 

Да катериш връх без кука,

да тичаш бос сред тръни,

да търсиш своята сполука,

сред тайнствените руни.

 

Но веднъж да се опиташ само

не можеш никога да спреш.

Сам изграждаш в тебе храма

за да можеш в него да се свреш.

 

В конце концов, завършек има,

все някога ще паднем в трап,

а в трапа всички общо влизат

и няма, никакъв обрат.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...