14 nov 2007, 15:32

Мрачен свят

  Poesía » Otra
1K 0 6
Игрите мрачни помрачават ни сега,къде насилия, убийства правят черен ни света.Къде е таз любов човешка, къде са детските игри,къде загуби се усмивката човешка,може би потънала в кърви и сълзи.Светът се движи, но къде отиват дните тъжни,в миналото нейде са заврени.В мрака светлина проблясва.Истина ли е товаили просто мъничка мечта, да открием света, за който мечтае всяка една човешка душа?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Християн Стоян Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • неусазната, възрасни... ?
  • така да поясня, аз така разбирам нещата, макар и възрасни всяко едно злокобно деяние направено от човек с неусазната мисъл се счита за игра.
  • Хубав стих!
  • Страхотен стих ,не знам кой толкова го е "занижил" с оценката си ?!
  • Игрите мрачни помрачават ни сега,
    къде насилия, убийства правят черен ни света.

    Хайде да си поиграем
    Защо ги наричаш "игри", обоснови се.

    И остави хората да мечтаят насаме

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...