17 dic 2007, 8:46

мрачни стихове

  Poesía » Otra
3.5K 1 3
Черни сълзи за вечен живот
(на Еската Виктория)

Тя плаче...
След нея се стича река от черни сълзи.
Болката, разцепваща душата й не стихва...

О, плачи, плачи, ти, ангеле небесен.
Дари ни с черните сълзи.
Ние ще живеем вечно, дорде болката не спре.
Когато ти страдаш, ние ще живеем.
Но спре ли болката, ние ще умрем.
Затова ние убихме твоите най-скъпи същества.

О, плачи, плачи, ти ангеле небесен.
Да има болка в твоята душа.
Не спирай да вървиш,
гледай света потънал в Мрак.
Убихме всички,
защото се нуждаехме от твоите
черни сълзи за вечен живот.

Ние пием от черната река,
ние пием от черната река...
за да живеем вечно.

След смъртта

Стон от болка, стон на умиращ.
Пропилях си живота и плащам си сега...

След болката идва смъртта.
Потапям се в мъгла
и виждам силует в качулка...
Смърт е това,
дошла е за моята душа.
Красива е смъртта...
Готов съм да умра!
И вярвам ще видя неземна красота...

Стон от болка, стон на грешник...
Нима това е след смъртта?

Птицата за отвъдното
(пророчества)

Крила, черна перушина и кръв,
но няма спиране - мъртвото зове.
Мъртви сенки ходят в нощта
и търсят птицата за отвъдното.
Но няма я птицата,
тя лежи в локва от кръв.
Телата мъртви остават в нашия свят,
голи, разхождащи се навред.

***

И ето - ТО вече превзема света.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламен Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...