Мракът
Мракът
Стая с четири стени,
прозорецът оставил съм отворен да стои.
През него аз поглеждам,
светлина струй,
очите заболяват ме дори.
Виждам я!
Усмихната,красива.
Ръце към мен протяга,
иска да ме стигне.
Влюбена душа за моята мечтае.
Душа, във светлина обляна,
а във мрака тъне.
Тишина дълбока.
Облак светлината скри.
Сълза видях в нейните очи.
Спри! Недей!
Душата ми прошепна.
Тя погледна ме,сякаш иска да ми каже нещо.
Погледът примигна,
мракът я погълна.
Не виждам лицето тъй красиво,
не усещам ръцете й,моето да галят.
Мракът към мен се приближава.
Какво ли аз да правя?
Мога ли стъклото да затворя?
Далече да избягам?
Или просто на мрака да се аз оставя
и да се надявам,
че двете ни души
ще се съберат отново.
Две души светли,
в мрака се обвързват
и щастие съдбовно в самотата търсят.
Стая с четири стени,
прозорецът оставил съм отворен да стои.
През него аз поглеждам,
светлина струй,
очите заболяват ме дори.
Виждам я!
Усмихната,красива.
Ръце към мен протяга,
иска да ме стигне.
Влюбена душа за моята мечтае.
Душа, във светлина обляна,
а във мрака тъне.
Тишина дълбока.
Облак светлината скри.
Сълза видях в нейните очи.
Спри! Недей!
Душата ми прошепна.
Тя погледна ме,сякаш иска да ми каже нещо.
Погледът примигна,
мракът я погълна.
Не виждам лицето тъй красиво,
не усещам ръцете й,моето да галят.
Мракът към мен се приближава.
Какво ли аз да правя?
Мога ли стъклото да затворя?
Далече да избягам?
Или просто на мрака да се аз оставя
и да се надявам,
че двете ни души
ще се съберат отново.
Две души светли,
в мрака се обвързват
и щастие съдбовно в самотата търсят.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Коста Костов Todos los derechos reservados
