2 dic 2009, 1:13

Мракът в душата

  Poesía
902 0 0

 

Мракът в душата


Години наред изгаряш душата,
нараняваш и погубваш сърцето.
Усеща се в мрака само болката,
по-голяма и от морето.

Винаги донасяш тъга.
Кой си ти, откъде идваш?
Всеки път си мисля - отмъщение ли е това?
Идваш и със сърцето ми си отиваш.

Отнемаш всяка надежда малка,
oсмелила се да долети до мен.
Убиваш всяка воля, дори и жалка,
за спасението ми и този ден.

Какво искаш, какво целиш?
Та разваляш приказката сладка.
Нима живееш, за да може друг да нараниш
и да се скриеш кротко в своята палатка.

Огън и лед събираш в едно,
бяло и черно не различаваш.
Поваляш всеки до легло
и избор за живот не му даваш.

Изчезни като дим през комина.
Поеми към дълбините на злото, път нов си намери.
Искам да знам, че вече си замина
и остави завинаги живота ми.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Дойчинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...