2 dic 2009, 1:13

Мракът в душата

  Poesía
901 0 0

 

Мракът в душата


Години наред изгаряш душата,
нараняваш и погубваш сърцето.
Усеща се в мрака само болката,
по-голяма и от морето.

Винаги донасяш тъга.
Кой си ти, откъде идваш?
Всеки път си мисля - отмъщение ли е това?
Идваш и със сърцето ми си отиваш.

Отнемаш всяка надежда малка,
oсмелила се да долети до мен.
Убиваш всяка воля, дори и жалка,
за спасението ми и този ден.

Какво искаш, какво целиш?
Та разваляш приказката сладка.
Нима живееш, за да може друг да нараниш
и да се скриеш кротко в своята палатка.

Огън и лед събираш в едно,
бяло и черно не различаваш.
Поваляш всеки до легло
и избор за живот не му даваш.

Изчезни като дим през комина.
Поеми към дълбините на злото, път нов си намери.
Искам да знам, че вече си замина
и остави завинаги живота ми.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Дойчинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...