2 дек. 2009 г., 01:13

Мракът в душата 

  Поэзия
626 0 0

 

Мракът в душата


Години наред изгаряш душата,
нараняваш и погубваш сърцето.
Усеща се в мрака само болката,
по-голяма и от морето.

Винаги донасяш тъга.
Кой си ти, откъде идваш?
Всеки път си мисля - отмъщение ли е това?
Идваш и със сърцето ми си отиваш.

Отнемаш всяка надежда малка,
oсмелила се да долети до мен.
Убиваш всяка воля, дори и жалка,
за спасението ми и този ден.

Какво искаш, какво целиш?
Та разваляш приказката сладка.
Нима живееш, за да може друг да нараниш
и да се скриеш кротко в своята палатка.

Огън и лед събираш в едно,
бяло и черно не различаваш.
Поваляш всеки до легло
и избор за живот не му даваш.

Изчезни като дим през комина.
Поеми към дълбините на злото, път нов си намери.
Искам да знам, че вече си замина
и остави завинаги живота ми.

© Гергана Дойчинова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??