Мракът в душата
905
0
0
Мракът в душата
Години наред изгаряш душата,
нараняваш и погубваш сърцето.
Усеща се в мрака само болката,
по-голяма и от морето.
Винаги донасяш тъга.
Кой си ти, откъде идваш?
Всеки път си мисля - отмъщение ли е това?
Идваш и със сърцето ми си отиваш.
Отнемаш всяка надежда малка,
oсмелила се да долети до мен.
Убиваш всяка воля, дори и жалка,
за спасението ми и този ден.
Какво искаш, какво целиш?
Та разваляш приказката сладка.
Нима живееш, за да може друг да нараниш
и да се скриеш кротко в своята палатка.
Огън и лед събираш в едно,
бяло и черно не различаваш.
Поваляш всеки до легло
и избор за живот не му даваш.
Изчезни като дим през комина.
Поеми към дълбините на злото, път нов си намери.
Искам да знам, че вече си замина
и остави завинаги живота ми.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гергана Дойчинова Все права защищены
