МРАВКА

В полето аз видях мравчица малка

как мъкне сламчица - за нея цяла греда.

Щях да я смачкам, таз точица жалка,

сред тази висока и избуяла трева.

Вместо това във земята вкопах се.

Тази сила в телце-трошичка ме порази.

Когато във къщи аз озовах се,

спомняйки си, влага очите ми просълзи.

Не е ли тя добър пример за мене,

достоен, мъдър съвет и поука добра?

Кога тежко е житейското бреме,

да не проклинам своята горчива съдба?

Да намеря у мен сили незнайни

и товара си тежък леко да понеса.

С ведър поглед към простори сияйни

да вярвам, че с успех и аз ще допринеса:

"На своите близки - помощ безценна.

На хората около мене - добро.

Със силата на духа си безмерна,

понесла без ропот и свойто тегло."

Накрая аз да достигна целта си,

оставила кротко  заветни товар.

Склонила на мъжко рамо глава си,

да бъда щастлива до своя другар.