Мравка
МРАВКА
В полето аз видях мравчица малка
как мъкне сламчица - за нея цяла греда.
Щях да я смачкам, таз точица жалка,
сред тази висока и избуяла трева.
Вместо това във земята вкопах се.
Тази сила в телце-трошичка ме порази.
Когато във къщи аз озовах се,
спомняйки си, влага очите ми просълзи.
Не е ли тя добър пример за мене,
достоен, мъдър съвет и поука добра?
Кога тежко е житейското бреме,
да не проклинам своята горчива съдба?
Да намеря у мен сили незнайни
и товара си тежък леко да понеса.
С ведър поглед към простори сияйни
да вярвам, че с успех и аз ще допринеса:
"На своите близки - помощ безценна.
На хората около мене - добро.
Със силата на духа си безмерна,
понесла без ропот и свойто тегло."
Накрая аз да достигна целта си,
оставила кротко заветни товар.
Склонила на мъжко рамо глава си,
да бъда щастлива до своя другар.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анка Келешева Всички права запазени
