7 ago 2012, 23:14

Мравки

647 0 2

 Колко те са досетливи,

пъргави и работливи.

Щом кат' зърното подушат,

бързат в мравуняка да го сгушат.

 

 Царят мравка заповед издава,

без много-много да се вдига врява.

На работната площадка

всяка бяга, глава мятка.

 

 Бързат зърното да приберат,

че през зимата да има какво да ядат.

За час, два, три

натрупаха камари от храни.

 

 Ето веч' се свечерява,

а никоя не мисли почивка да си дава.

Искат всичкото зърно

да е в тяхното гнездо.

 

 И щом зимата навън се появи,

спокойствие и радост ще цари.

Защото в летните и знойни дни

трудиха се те от сутрин до тъми.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Радева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Едно хубаво стихотворение за деца! Но не е философко, мила Мария! Внимавай с категориите! С поздрав!
  • И щом зимата навън се появи,

    спокойствие и радост ще цари.

    Защото в летните и знойни дни

    трудиха се те от сутрин до тъми.

    Мравешко трудолюбие!

    Който се мъчи, ще се пъчи!
    Труда краси човека!
    Харесах!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...