Aug 7, 2012, 11:14 PM

Мравки

649 0 2

 Колко те са досетливи,

пъргави и работливи.

Щом кат' зърното подушат,

бързат в мравуняка да го сгушат.

 

 Царят мравка заповед издава,

без много-много да се вдига врява.

На работната площадка

всяка бяга, глава мятка.

 

 Бързат зърното да приберат,

че през зимата да има какво да ядат.

За час, два, три

натрупаха камари от храни.

 

 Ето веч' се свечерява,

а никоя не мисли почивка да си дава.

Искат всичкото зърно

да е в тяхното гнездо.

 

 И щом зимата навън се появи,

спокойствие и радост ще цари.

Защото в летните и знойни дни

трудиха се те от сутрин до тъми.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Радева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Едно хубаво стихотворение за деца! Но не е философко, мила Мария! Внимавай с категориите! С поздрав!
  • И щом зимата навън се появи,

    спокойствие и радост ще цари.

    Защото в летните и знойни дни

    трудиха се те от сутрин до тъми.

    Мравешко трудолюбие!

    Който се мъчи, ще се пъчи!
    Труда краси човека!
    Харесах!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...