"Затварям очи и мразя...с всяка клетка от тялото си."

Затварям очи...и виждам само теб,

Очите пълни с тъга, сърцето – лед.

И любя те и те разлюбвам всеки  миг 

ту  погребвам те, ту изравям 

останала без дъх...единствен стон без вик.

Ту искам  те, и след това зачерквам, 

и изтривам от мислите, сърцето си...

ту искам те, и мразя се...

И мразя те с всяка клетка.

А жаждата оставя ме без воля за живот...

И търся своя извор, презрян с всяко вдишване, и ден, и нощ.

И търся се в мислите, поробени от теб...

погълна ги...егоистично, 

така, просто за разкош.

Помисли ли за мен...след себе си какво оставяш?

Омраза...и сърце, неспособно днес да вярва.

Умрях, и се родих, изрових, посребрих се.

Изстинала съм днес, отново преродена.

А с всяко прераждане изпитвам тази болка, силна, вече съм обезкървена,

обезверена, мрачна, няма ме за никого.

Така и не разбрах защо ти причини ми го,

защо все още вярвам, 

все още те допускам в мислите

благословия...или проклятие си ти,

омраза моя...мое щастие, 

проклета моя лъжа - истина?

Я.К